Сирене. Получава се от пастьоризирано краве, овче, биволско и козе мляко или смес от тях. В зависимост от начина на подсирване сирената биват сирищни и млечнокисели. Най-често произвежданото у нас сирене е бялото саламурено сирене – овче, краве и смес. Бялото саламурено сирене се произвежда по следната схема: подготовка на млякото, подсирване, пресуване, зреене, окачествяване. То съдържа 16 – 25% белтъчини, 23 – 32% мазнини, 500 – 885 мг% калций и около 550 мг% фосфор. Под действието на сирищната мая млечните белтъчини коагулират в зърнеста материя. При узряваме па сиренето в продължение на 45 дни при температура 16—18°С те пептонизират и малка част от тях се превръща в разтворими азотни съединения и аминокиселини, които му придават приятен вкус, повишават неговата смилаемост и усвояемост. Високото съдържание на натриев хлорид в сиренето (от 3 до 5%) и в саламурата (от 6 до 10%) затруднява консумацията на бялото саламурено сирене. Най-често то се обезсолява чрез изкисване във вода, в прясно или в разредено с вода кисело мляко.

Обезсоленото по този начин сирене е по-приемливо за директна консумация. Бялото саламурено сирене се употребява у нас като ежедневна млечна храна не само за пряка консумация, но и за приготвяне на различни ястия, тестени изделия, пред ястия и десерти. Узрялото сирене в големи разфасовки (тенекии, кутии и др.) се съхранява при температура от 0 до 2 С в продължение на 10 месеца, а при температура от 2 до 5°С до 8 месеца. Срокът за съхранение на дребните разфасовки (вакуумфолио) е 20 дни при температура от 2 до 8°С.