Биологично значение има млечната киселина в киселото мляко.

Тя се получава при разграждането на млечната захар под действието на млечнокиселите бактерии. Млечната киселина създава оптимални условия за развитие на млечнокиселите бактерии и потиска развитието на гнилостните и болестотворните бактерии в дебелото черво. Киселото мляко подобрява стомашната секреция, нормализира перисталтиката на червата, намалява газообразуването, подобрява дефекацията, оказва пикочогонен ефект. То влияе успокояващо върху гладката мускулатура на съдовите стени и спомага за умерено понижаване на артериалното налягане.

Краве масло. По начина на производство кравето масло бива: а) кисело сметанено – получава се от пряспа пастьоризирана сметана, заквасена с чисти млечнокисели ароматообразуващи бактериални култури и претърпяла биохимичен процес на зрееие; б) сладко сметанено – получава се от пастьоризирана сметана, претърпяла биохимичен процес на зреене; в) солено – получава се от пастьоризирана сметана, претърпяла или не биохимичен процес на зреене, с прибавка на готварска сол; г) топено – получава се от сладко сметанено или кисело сметанено масло чрез претопяване. Според съдържанието на вода кравето масло бива два вида: краве масло с вода не повече от 18% и масло за чай с вода до 20%. По качествени показатели се предлагат три вида краве масло: екстра, първо и второ качество. Маслеността на различните видове краве масло е от 80 до 98,5%. Кравето масло екстра качество е с 16% вода, първо — с 16 и 20%, а второ — с 18 и 20% вода. Кравето масло се разфасова в опаковки по 125, 250, 500 и 1000 г. Маслото в търговската мрежа и в домашни условия се съхранява при температура до 10°С. Кравето масло с водно съдържание 16% има трайност от 3 до 6 месеца в зависимост от разфасовката, маслото за чай – от 2 до 4 месеца, а топеното масло – до 1 година. Кравето масло има голямо значение (то е на първо място сред животинските мазнини) в рационалното, предпазното и диетичното хранене на човека. То съдържа повече от 84 вида мастни киселини, голяма част от които са с къси вериги, т. е. изградени са от 4 до 8 въглеродни атома (маслена, каприоиова, каприлова, капронова, миристинова). Тези мастни киселини липсват в другите мазнини и те придават на кравето масло специфичния приятен вкус и аромат. Кравето масло съдържа и значително количество ненаситени мастни киселини, чието количество обаче е по-малко в сравнение с това в растителното масло. В кравето масло се съдържат ценни млечни съставки като казеин, лактоза, минерални соли и др. Доскоро в лечебното хранене при атеросклероза, хипертонична болест, заболявания на черния дроб и жлъчнокаменна болест се ограничаваше количеството на кравето масло във връзка с високото съдържание на холестерол в него. През последните няколко години се изясни, че съдържащият се в млечната мазнина (краве масло, сметана, каймак и др.) холестерол биологически се балансира с неколкократно по-голямото количество лецитин. При биенето на кравето масло лецитино-белтъчният комплекс, който се намира в обвивката на мастните капчици, преминава във вътрешността им, а това създава възможност за още по-лесното му използуване от организма.

Следва да се отбележи, че кравето масло съдържа и витамин А (1,2 мг%). При пържене кравето масло поради съдържащия се в него белтък започва да дими още при 120 – 130°С и затова се препоръчва да се поставя във вече готовото ястие. Посочените особености на кравето масло и познанията, които има за него съвременната наука за храненето на човека, дават основание да се препоръчва в определено количество и за хората в напредналата и старческата възраст.